Малка, слънчева равнина с внушителна скала в центъра си, широка платформа на върха ѝ и ценни източници с питейна вода в подножието ѝ. Хората от праисторическата епоха не биха могли да игнорират такова благоприятно място. И наистина, разкопките на върха и по склоновете на Акропола разкриват следи от обитаване, датиращи от късната неолитна епоха (около 3500-3200 г. пр. Хр.).

Тази обител продължава през следващите периоди, ранен халколит (3200/3000-2200/2000 г. пр. Хр.) и среден халколит (2200/2000-1600 г. пр. Хр.). През второто хилядолетие пр. Хр. населението на Атика се увеличава. Ново племе, Ионите, идва от север и се слива с местното население, което традицията счита за Пеласги.

От около средата на същото хилядолетие, блестяща праисторическа културна еволюция започва да процъфтява в континентална Гърция, микенската култура, която носи името си от най-значимия си център, град Микена. През микенския период (1600-1100 г. пр. Хр.) жителите на Акропола живеят в групи по склоновете и на върха на скалата. Тук, на върха на хълма на Акропола, те почитали своята древна богиня Атина, където се намирал и дворецът на местния цар.

(Извадка от текст на издател)