Не, децата ни не са различни от другите. Просто нуждите им са различни. Ние, възрастните, трябва да променим малко отношението и поведението си към тях и да научим и собствените си деца да обичат и да считат за братче всяко такова детенце.

Трябва да признаем грешката си. Ние сме слаби да им помогнем, не успяваме да им преподаваме, не можем да ги лекуваме. Така че, ги оставихме на безкрайната им самота, натоварихме ги с нашето преследване и като обикновени зрители наблюдаваме как те се изкачват едно по едно по Голгота. Само тях, без никаква помощ.

Ако това, което наричаме напредък, справедливост и хуманност, трябва да се запитаме всички ние, дали не сме се родили в грешната епоха.