Историята на Философския факултет в Солун може да бъде разделена на три основни периода:
- Първият, „героичен“, според Й. Хасиоти, период е определен от началото на функционирането на факултета (1926 - 1927) до началото на 50-те години на XX век. През този период Философският факултет се опитва да формира своя отличителна „физиономия“.
- Вторият период, периодът на развитие или „зрялост“, започва след 1950 г. и продължава до средата на 70-те години на XX век. През този времеви отрязък се завършва оформянето на образователните и изследователските функции на факултета.
- Третият период, накрая, периодът на реконструкция или „зрелост“, започва с падането на режима и продължава до наши дни.
В рамките на настоящата работа фокусираме вниманието си върху основна част от първия период, периода на оформяне, който хронологично съвпада с междупоходния период (1926 - 1940) и който е определен от началото на функционирането на факултета през академичната година 1926 - 1927 до началото на Втората световна война през 1940 г.
Изборът ни се базира на следните факти: а) Междупоходният период представлява в историята като цяло и в историята и исторографията на образованието по-специално ясно дефиниран етап с отличителни характеристики, тъй като войнишкия, гражданският и следвоенният период, които следват, всеки един имат своята самостоятелност и принос в историята на университетското образование в Гърция и изискват специално внимание и изследване, и, б) през междупоходния период се формира основната образователна, педагогическа и изследователска тъкан на втория университет в Гърция, който за определен период от време се състои само от Философския факултет, и неговата отличителна „физиономия“, както се отразява във научните тенденции и поведения на „първото поколение“ преподаватели, учебната програма и студентите, приети в него.
Според Йоанис Хасиоти, „през този период се формира основната образователна и изследователска тъкан на институцията, както и нейната отличителна ‘физиономия’, поне както тя е отразена в научните и академични тенденции и поведения на първото ‘поколение’ преподаватели...“
