Карнеги институт за международен мир създаде след Втората световна война своето Европейско център с цел изучаване на конкретни местни и регионални конфликти в Европа. В серията от тези изследвания бе включено и едно проучване за конфликта на Кипър и многобройните му аспекти и прояви през годините 1946-1959.

Става въпрос за първия кипърски конфликт, който изправя Великобритания срещу кипърските гърци, които искат обединение на острова с Гърция, от началото на антикрепостническото движение до края на Втората световна война и до Лондонските и Цюрихските споразумения през 1959 г., с които се считаше, че е постигнато разрешение на кипърския въпрос.

Работата бе възложена на френския учен Франсоа Крузé, който е напълно компетентен и освен това "неутрален", т.е. гражданин на страна, която не е пряко замесена в конфликта. Крузé не се интересува да напише изследване за кипърския въпрос като чисто международнополитически проблем, където по различен начин се сблъскват и конфронтират политиките на различни сили, големи и малки. Той се опитва да направи нещо радикално различно.

Той цели да основава анализа на кипърския въпрос върху социалната и историческата реалност на голямото островче и да разгледа следвоенния политически проблем във връзка с общата оценка на британската администрация и нейните действия, както и на етническия плурализъм, който характеризира обществото на острова и усложнява решението. Той също така се опитва да идентифицира "корените на конфликта", поставяйки този анализ пред подробния си исторически преглед.

В своя труд той вгражда огромен документален материал, извлечен от печатни източници, които станаха достъпни само през последните години, от пресата (британска, гръцка, кипърска и турска) и от интервюта (на които авторът придава съществено значение).

Титаничното усилие да ръководи многонационалната група, която помага в изследването, да овладее богатото, но хетерогенно и неравномерно материал и в крайна сметка да състави впечатляващото си изследване, опитвайки се да разбере позициите на всички страни, авторът успешно изпълни. Достойно е да се спомене, че преводачът на книгата Аристотел Фридяс (бивш посланик, 1922-2010) е служил на Кипър като млад консул на Гърция по време на годините на кипърската освободителна война.