Фондацията "Карнеги" за международен мир създаде след Втората световна война своето Европейско център с цел изучаването на конкретни местни и регионални конфликти в Европа. В поредицата от тези изследвания бе включено и проучване за конфликта в Кипър и многобройните му аспекти и проявления през годините 1946-1959.

Става въпрос за първия кипърски конфликт, който поставя лице в лице Великобритания и кипърските гърци, които искат обединение на острова с Гърция, от началото на антиколониалното движение с края на Втората световна война до споразуменията в Цюрих и Лондон през 1959 г., с които бе считано, че е постигнато решението на кипърския въпрос.

Проектът е възложен на френския учен Франсоа Крузé, напълно квалифициран и допълнително "неутрален", т.е. гражданин на държава, която не е пряко замесена в конфликта. Крузé не се интересува да напише проучване за кипърския въпрос като изключително международнополитически проблем, в който се преплитат и сблъскват политиките на мощта на различни сили, големи и малки.

Той се опитва да направи нещо коренно различно. Стреми се да основае анализа на кипърския въпрос на социалната и историческа реалност на Голямата остров и да разгледа следвоенния политически проблем в зависимост от общата оценка от една страна на британското управление и неговите действия, а от друга страна на етническия плурализъм, който характеризира обществото на острова и усложнява решението.

Той също така се опитва да открие "корените на спора", поставяйки този анализ в предния план на детайлното историческо проучване. Включва в работата си огромен документален материал, извлечен от печатни източници, които станаха достъпни едва в последните години, от пресата (британска, гръцка, кипърско-гръцка и турска) и от интервюта (на които авторът придава решаващо значение).

Титаничното усилие да ръководи мултинационалната група, която помогна в проучването, да овладее богатото, но хетерогенно и неравно съдържание и в крайна сметка да състави впечатляващото си изследване, опитвайки се да разбере позициите на всички страни, авторът успешно реализира. Важно е да се отбележи, че преводачът на книгата Аристотел Фридас (бивш посланик, 1922-2010) е служил в Кипър като млад консул на Гърция през годините на кипърската освободителна борба.