Ще започна, като кажа, че преди около 9 месеца прочетох книгата "Теоремата на любовта" на авторката и ѝ дадох 5 звезди в goodreads, докато за мен това е една прекрасна книга, която започнах отново веднага щом я завърших – нещо рядко! Така че не можах да не я сравня с настоящата книга. И ще кажа следното: обичам авторката за начина, по който пише, за това, че поставя умни жени с образование и работа в точните науки, докато мъжете се влюбват първи в тях в едно бавно развиващо се романтично напрежение. Двете книги еднакви ли са в това отношение? Да! Обожавам обаче тази характеристика и изобщо не я намирам за отблъскваща? Да, да! От това, което съм чувала, авторката по принцип така пише и лично на мен много ми харесва! Би, нашата главна героиня, е млада невроучена, която поема нов проект в НАСА и трябва да работи с върлия си враг и колега от магистратурата Ливай, който тайно е влюбен в нея от години. Би току-що е излязла от разбит годеж и се кълне във вярност на науката, а не на любовта. Ливай обаче ще я подкрепи в науката, където авторката ще засегне темата за феминизма, и ще ѝ покаже, че любовта има образа на инженер, който обожава котки и готви – тоест, ок, перфектният мъж! Много ми хареса романтиката между тях, но няма да скрия, че исках да ударя Би на 80% от книгата, защото все повтаряше колко много се мразят с Ливай и като цяло беше доста "заслепена". Също така ще отнема точка от ревюто си, защото намерих края за прибързан, исках да ги видя още заедно след цялата омраза, която според Би имаше през 90% от книгата. Въпреки това ще кажа, че това е един много хубав slow burn роман с enemies to lovers, тъй като разказът е от гледната точка на главната героиня. Препоръчвам ви го безрезервно!