Тази книга разглежда едно много актуално и спорно за Педагогиката и Образованието тема – Груповото съвместно преподаване и учене. Това е теоретично изследване, което цели да подчертае груповото сътрудничество като ключов елемент на иновациите за училището на 21-ви век.

Движение, което се стреми да изведе училището от безизходицата и стагнацията, в които се намира, и да създаде нова училищна култура, основана на различни принципи и ценности, необходими за бъдещия гражданин, утвърждавайки училището на утрешния ден, а не на вчерашния.

В този монографски труд се предприема концептуално определяне на най-често използваните термини, разглежда се въпросът за прехода от традиционната класна стая към груповото съвместно обучение, прави се исторически преглед на движението, обосновава се необходимостта му, представят се основните цели, ролята на учителя, както и доминиращите модели на групово съвместно преподаване и учене. Развиват се епистемологическите възгледи и различия, ползите и накрая нагласите на учителите към груповия съвместен подход.

[Отрязък от текста на корицата на изданието]