Тези произведения са написани на фона на война и расизъм. Фройд търси източниците на конфликта в най-дълбоките спомени на човечеството, откривайки ясни продължения между нашето 'примитивно' минало и 'цивилизованата' съвременност. В "Тотем и табу" той проучва институциите на племенния живот, проследявайки аналогии между обредите на ловци-събирачи и опеките на градски жители, докато в "Тъга и меланхолия" вижда подобна саморазрушителна дивост, която лежи в основата на индивидуалния живот в съвременността и която понякога се проявява в самопричиняване на вреди и самоубийства. И изключителното писмо на Фройд до Айнщайн, "Защо война?" - отхвърлящо това, което той вижда като наивен пацифизъм на физикаря - обобщава неговото безкомпромисно виждане на историята в няколко дълбоко песимистични, но убедителни страници.