Вярванията на Фройд за религията са прекалено лесно отхвърляни като стандартния научен рационализъм на интелектуалците от двадесети век, въпреки че той презира високоумния хуманизъм на съвременниците си. В "Масовата психология и анализ на "Аз"-а" той изследва понятието за "масова психология" - неговите открития биха се оказали твърде пророчески в следващите години. Творби като "Религиозен опит" и "Бъдещето на илюзията" продължават предишната работа за същността на дивата природа на цивилизования ум, а "Мойсей човекът и монотеистичната религия" разкрива корените на религията и расизма, които той заключава, че са неразривно свързани.

Тази изключителна колекция разкрива Фройд не само в неговата най-радикално песимистична форма, но и в неговата най-лично храбра форма - ангажиран със собствените си убеждения, собствените си предшественици, собствената си самоличност.