Артур работи като клоун сутрин и като стендъп комик вечер. Той бързо осъзнава, че шегата е върху него, не върху това, което казва или прави. Неговият неконтролируем смях, който избухва в неподходящи моменти, доказва, че той не може да се синхронизира с публиката си. Колкото повече се опитва да контролира ситуацията, толкова повече се осмива и се излага, дори на инциденти с насилие. Докато се движи в екзистенциален порочен кръг, между реалността и лудостта, една грешна стъпка е достатъчна, за да предизвика верижна реакция от ескалиращи и, в крайна сметка, катастрофални събития.