Може би сега се срамуваме от затворите си. А що се отнася до 19-ти век, той беше горд от крепостите, които строеше на краищата, а понякога и в центъра на градовете. Очарован беше от тази нова мекота, която заменяше ешафодите. Хвалеше се, че вече не наказва телата и че знае оттук нататък как да реформира душите. Тези стени, тези мерки за сигурност, тези килии представляваха цялостен проект на социална ортопедия.

Ако някой открадне, влиза в затвора. Ако изнасили, влиза в затвора. Ако убие, влиза в затвора. От къде произлезе тази странна практика и този мистериозен план за наказателен затвор, който промотират наказателните кодекси на съвременната епоха? Дали става въпрос за стара наследственост от мрачните средновековни зандани? Вероятно става въпрос за нова технология: за оформянето, от 16-ти до 19-ти век, на набор от процедури, които разпределят, упражняват контрол, претеглят, тренират индивидите, правят ги едновременно „податливи и полезни“. Наблюдение, упражнения, практики, оценки, степени и позиции, класификации, изпити, записи. Цял проект за подчинение на телата, за контрол на човешките многообразия и за обработка на техните сили се развива през вековете на класическата епоха в болници, армии, училища, колежи или работилници: дисциплината.

18-ти век може би е измислил свободите; той обаче им предложи дълбока и солидна основа, дисциплинарно общество, към което все още принадлежим. Затворът трябва да се свърже с оформянето на това общество на наблюдение. Съвременната наказателна система вече не осмелава да твърди, че наказва престъпления. Тя се представя за реформираща престъпниците.

Вече два века поддържа тесни и родствени връзки с „науките за човека“. Това е неговата гордост, начинът, по който в крайна сметка не се срамува от себе си: „Може би все още не е напълно справедливо. Потърпете, вижте колко знания започвам да придобивам.“ Но как биха могли психологията, психиатрията, криминологията да оправдаят съвременната правосъдна система, след като тяхната история сочи към същата тази политическа технология, в момента, когато се оформяха едните и другите?

Под знанието, насочено към хората, и под човечността на наказанията, се крие дисциплинарно инвестиране на телата, смесена форма на подчинение и обективация, обща „власт-знание“. Можем ли да представим генеалогията на съвременната етика на основата на политическа история на телата?

[Извадка от текста на задната корица на изданието]