„Аз се бунтувам, следователно съществувам“ потвърджа Албер Камю. Бунтът е единственият начин да преодолеем абсурда. Но истинската тема на „Бунтуващия се човек“ са въпросите, които задава проникновеното дух на Камю: Как човекът, в името на бунта, се примирява с престъплението? Как бунтът завършва в авторитарните държави на 20-ти век, които копират концентрационните лагери? Как човешкото достойнство се отклонява?

„Бунтуващият се човек“ от самото начало имаше огромно влияние, но предизвика и много реакции от различни страни: комунисти, сюрреалисти, екзистенциалисти, християни... Съвременниците на Камю не бяха достатъчно зрели, за да признаят истини, които бяха наложени в по-късните години, което прави „Бунтуващият се човек“ произведение актуално както никога досега.

„...Революционният дух в Европа може също така, за първи и последен път, да разсъждава върху принципите си, да се запита какво отклонение го води към гибелта на тероризма и войната, и да възвърне, заедно с причините за бунта си, вярата си в тези принципи.“

„Едно от най-важните манифеста на хуманизма“ („The Times“)