Това произведение има такава структура и вътрешен състав, че може да бъде едновременно валидно информативно четиво за общия читател, справочник за неспециализирания в темата социален или исторически учен, основен наръчник за студента по образователни науки и работен инструмент за специализирания изследовател на историята на образованието в нова Гърция.
Главите на книгата следват утвърдените в бранша хронологични раздели с конвенционални-символични граници през 1833 и 2000 година. Въпреки това, стремящият се интерпретативен подход към основните характеристики на новогръцкото образование се опитва да бъде осъществен и чрез разглеждането на определени теми в трансисторни единици.
Потребителят е улеснен също с таблици, диаграми, индекс и с удобна система за вътрешни препратки.
В разглеждането на хода на събитията, в актовете и текстовете (както на съответната власт, така и на тези, които я оспорват) тежестта пада върху търсенето на същностното им значение. Затова чести са препратките към събития и личности от общата история или другите специфични клонове на нея, а също и представянето на визуален материал и характерни откъси от текстове от всяка епоха.
