Настоящото изследване има за цел да подчертае различни аспекти на присъствието на мюсюлманското население в гръцката държава в периода от началото на Балканските войни до обмена на населението. Двата тези времеви ръба означават интеграцията в гръцката държава на многобройно мюсюлманско малцинство и миграцията на по-голямата част от него в Турция.

След представянето на географското разпределение и демографския обем на мюсюлманите в гръцките Нови земи, с колебанията, настъпили в периода 1912 - 1923, се изследват взаимодействията, произлезли от две двойки отношения: мюсюлманското малцинство с гръцката администрация и мюсюлманското малцинство с християнското местно или бежанско население.

Основният въпрос, на който беше призована да отговори изследването относно посочените отношения, се отнасяше до това как бившият чуждоверец 'тиранин' и синоним на врага на елинизма е бил възприеман от носителите на гръцката централна и местна власт, както и от местните християни или бежанци, бивши рая и жертви на неотюркските или кемалистките преследвания.

В допълнение, беше изследвано до каква степен тези две двойки отношения са били повлияни от събитията на един период, изпълнен с преосмисляния и напрежение, с най-значимите от тях военни конфликти (Балкански войни, Първа световна война и Малоазиатска експедиция), политическите спорове на Националния разкол и стремежите на гръцката външна политика.

Черпайки материал от множество непубликувани архивни източници, настоящото изследване цели реконструирането на мрежата от отношения с гръцката администрация и християнския съсед, но и социалния живот на мюсюлманите от обменяемите; т.е. от другата страна на обмена на населението.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]