Разбира се, не ни убягва "приятелският" контраргумент на ситите от другата страна. С фина класова ирония те твърдят, докато танцуват своето статусно валс, че перспективата за една Гърция и един свят без експлоататори и потискани, без богати и бедни, без капиталистически "господари" и наемни "роби", в най-добрия случай представлява донкихотовщина и утопия.

Също толкова "приятелски", следователно, отговаряме: "Карти на света, които не съдържат Утопията, не заслужават дори да бъдат погледнати, защото оставят извън себе си единствената страна, където Човечеството винаги ще каца. И когато кацне, то гледа напред и, виждайки една по-добра страна, тръгва към там. Прогресът е реализирането на една след друга Утопия".

Сигурно тази "утопична" пътека на възраждане и реконструкция на Гърция не е лесна. Но е път, който е безкрайно по-лесен и -от гледна точка на резултатите- очевидно по-реалистичен, в контекста на безизходния път на неизчисляеми, напразни и непоносими жертви, на които е подложен народът и страната, за да печелят богаташите и тяхната гнилочна политическа система.

Тази Гърция на народната власт и народната икономика, Гърция на социалистическия път на развитие, е най-з зрялото и реалистично искане на времето, което "когато народът реши, съдбата ще се поклони".