…„И ако ти кажа, че свободните зидари са тези, които поставят като една от целите си да минимизират – доколкото е възможно – тези разделяния, които правят хората изключително чужди помежду си?“…

С тези думи Фалк описва мечтата хората да живеят заедно, обединени и братски, в просветено общество, докато индиректно характеризира свободното зидарство като резервоар на свободна мисъл и пространство за социален напредък.

В „Ернст и Фалк - Диалози за Свободни Зидари“, емблематичната фигура на Европейското Просвещение G. E. Lessing, в пет сократически диалога, отваря вратите и предлага трезва картина за света на свободното зидарство, извън „канонизации“ и „демонизации“.

Двамата приятели, любопитният и скептичният Ернст, млад, амбициозен и накрая разочарован свободен зидар, и остроумният Фалк, опитен, средновъзрастен свободен зидар, който е майстор на риторичната изразност и способен ползвател на алегоричен метафоричен език, обсъждат ролята на свободното зидарство в и извън обществото и се приближават до „reson d’être“ на Зидарската Братство:

…„Работят за всички добри неща, които предстои в бъдеще да дойдат на света. (...) Истинските дела на свободните зидари имат за крайна цел да направят ненужни онези действия, които, по общо мнение, се наричат добри“…

Лесинг, който през 1771 г. е посветен в свободното зидарство, с творбата си „Ернст и Фалк“, оставя философско наследство на цялото човечество. Литературната форма на диалога и майсторската методология, която прилага авторът, ни позволяват да участваме стъпка по стъпка в този път на познанието, като същевременно оставя и място за собствени заключения. Обмен на мнения относно личната свобода, независимата мисъл, политическото общество и неговото създаване, както и за преодоляването на политическите, религиозните и социалните пропасти, които разделят хората.

„Ернст и Фалк – Диалози за Свободни Зидари“, който оказва решаващо влияние, от основополагащите принципи и ученията на Илюминатите, както и на последвалите Хуманистични Свободни Зидарски системи, до мисълта на първите френски утопични социалисти и германските комунисти в Париж през средата на 19-ти век, и – не без основание – беше определен:

„Евангелието на истинския свободен зидарство“ и „Текст, който е важен етап в Историята на политическата философия“.

240 години след написването му, той живее втори живот и продължава да бъде вълнуваща и винаги актуална творба!