Гастон Десан, който ще дойде в Атина като стипендиант на Френската археологическа школа през 1885 г., ще напише за своята "днешна Гърция", както е и оригиналното заглавие на творбата, т.е. Гърция от 80-те години на 19-ти век. Книгата, издадена във Франция през 1892 г. и бързо спечелила успех сред френската публика, следва писателските стъпки на неговия колега Едмон Абу, който е писал за Гърция при Офон, около тридесет години по-рано.

Десан ще създаде мозайка на Гърция по времето на Трикопи, описвайки атинския пейзаж и атинското общество във многобройните му проявления, разглеждайки политиката, усилията за модернизация, езиковия въпрос, икономиката, правосъдието и много други. Той ще запише също и пътуванията си из гръцката провинция.

Като археолог, той ще направи разкопки на Аморгос в контакт с местните жители, а също така ще пътува из Централна Гърция и Тесалия, в райони, които наскоро са били присъединени към гръцката държава. Неговият поглед е проникновен, понякога критичен, но винаги доброжелателен.

Гърция, каквото и да е нейното несъответствие, което понякога разстройва и разочарова нейните най-добри приятели, ще изненада мрачните и неоскорени публицисти, които не виждат, че напредъкът й, в крайна сметка, е бил бърз [...]. Когато преминаваш през тази героична и очарователна земя, с толкова велика слава и толкова сладост, виждаш зад колебанията и някои тъжни състояния на настоящето, едно бъдеще, което може би ще бъде достойно за миналото.

На подножието на Акропола, където артистите се възхищават на малък храм, който изглежда огромен и където занаятчиите от онова време са дали толкова красота, която никога не е била повторена, има народ, който сигурно нямаше да бъде толкова усърдно съсредоточен върху живота, ако не се опираше на една голяма надежда. Този активен народ живее може би с малко лекомислие, но живее – и това е най-важното.

Извадка от книгата. Коментарите на Десан за местните жители на Гърция също са доброжелателни, от Георги I, чиято простота и доброжелателност го впечатлиха, до рибарите на Аморгос и земеделците на Сперхиос, с които прекара безброй часове, разговаряйки, по време на многодневните си обиколки.

От предговора на Н. К. Аливизатос