Рудолф Щайнер открива първата от петте лекции за Бхагавад Гита и писмата на Павел (които са изнесени в дните на основаването на Антропософското общество), поставяйки Гита и новото антропософско движение в контекста на еволюция на съзнанието, разделена на исторически периоди.

За Щайнер настоящето е време на нарастващи възможности за съзнателно духовно познание, в по-широк контекст на стремителното нарастване на мракобесието на съзнанието. Докато лекциите му описват в общи линии - и с някои шокиращи отклонения - първия и втория исторически период след изчезването на Атлантида, те са съсредоточени по-основно върху трите периода, започващи от третото хилядолетие до днес.

Щайнер вижда Кришна като велик духовен учител и Бхагавад Гита като подготовка, (макар и абстрактна), за идването на Христовия импулс като жива инкарнация на света, на закона и на отдадеността, която е представена от трите хиндуистки течения: Веда, Санкиа и Йога.

Затова епичното стихотворение Бхагавад Гита представлява напълно узрелия плод на хиндуизма. И докато писмата на Павел са неразривно свързани, те в същността си представляват семето на нещо изцяло ново.