„Метаморфози“ от Публий Овидий Назон е едно от най-оригиналните и проницателни шедьоври на световната литература. Този жанрово-еклектичен и реторически високо поетичен епос, гениално замислен като както обобщение, така и преосмисляне на историята на човечеството, базирана на метаморфични митове, преработва мита като антропологичен, културен и политически коментар, като по този начин отваря полето на „митичния метод“ в поетиката, който беше значително усъвършенстван от модернистичните поети на 20-ти век. Поетът разгръща приключението на човешката душа, започвайки от митичния период (Книги I-V) с жестоката борба на човека с първичните инстинкти на любовта и смъртта, неговата отчаяна борба срещу случайността и трагичната съдба. В героичния период (Книги V-XI) човекът става автономен морален протагонист, който открива своята логическа мощ, но по-често завършва като жертва на своите погрешни преценки, егоизъм и арогантност. Упадъкът на човешкия вид е белязан от социално и политически манипулирания субект на историческия период (Книги XII-XV), човекът на масовото общество с цялата си отчуждена безвкусност и безприятелска безсърдечност. Целта на произведението е двояка: безвременен път през етапите на „човешкото състояние“ и съпротива срещу монументалната и нечовешка Roma aeterna на Август. „Метаморфози“ е структурирана върху противопоставянето на властта и любовта.