Грийн разполага с дух и чар, характер и сюжет, както и безкрайна универсална съпричастност, елементи, които го поставят веднъж завинаги сред великите на световната литература. Джон Льо Каре

„Нито един сериозен писател на този век не е прониквал толкова дълбоко в въображението на читателите, нито е оформял повече от Греъм Грийн“. -Time

Най-тъмното творение на Греъм Грийн, Третият човек, завършва с обмяна на огън в канализацията на Виена и със смъртта на измамника на пеницилин Хари Лайм. Обратен на католицизма, Грийн открива подходящо изображение на упадъка на човека в мрачните подземия на града. А Лайм, с неговия бунтарски аморализъм, е разпознаваем герой на Грийн.

Виена осигурява на автора идеалната обстановка за историята му. Най-вече, Третият човек е елегия за мъжкото приятелство, предателството и разочарованието.

Падението на един идол - една от най-добрите истории на Грийн - разказва за момче, чиито родители го оставят само в голямо имение в Лондон, под грижите на Бейнс, слугата, и завистливата му съпруга. Седемгодишният Филип иска да разбере какво се крие в тъмното мазе, където живеят господин и госпожа Бейнс, и започва опасно проучване на света на възрастните.

Филип явно е отдаден на слугата и почти го идеализира, както Роло Мартинс беше идеализирал Хари Лайм. Докато ненавистната госпожа Бейнс не бива убита от неверния си съпруг…

Томът събира двата текста на Греъм Грийн, които се превърнаха в известни филми от Карал Рийн: Третият човек (1949) с Орсън Уелс, Дж. Котън и Алинда Вали - класически ноар, движещ се по конвенциите на трилъра, с мотиви, напомнящи за германския експресионизъм от междувоенния период-, както и Падението на един идол (1948) с удивителното изпълнение на Ралф Ричардсън - филм "много британски" в клаустрофобичния интериор на буржоазно жилище в Лондон. Изданието е придружено от въвеждаща статия на Иън Томпсън, предговори на Греъм Грийн за всяка история, както и следговор от Костас Калфопулос.