Август 2011 година в Атина. Обикновена жена е призована да поеме необикновена работа: ръководството на институция, изпълнена с рани, в Атина, която преминава през един от най-тежките си моменти в съвременната история.

Вече не са само бездомниците и наркоманите, които идват в двора за храната си, но и "новопостъпилите": хора от средната класа, които са загубили всичко, но не и достойнството си. Сред тях са Нина и Райна, деца на бежанци от Афганистан. Те изпълват кабинета на директорката със своите рисунки, любов и истории.

Извън двора на социалния стол Атина едва се задържа на крака. Вътре в институцията недостигите и лишенията нарастват, работниците се борят с времето, времето и своите психически граници.

Книгата, която държите в ръцете си, е потресаващо свидетелство, душевна изповед от една обикновена жена, която се е оказала изправена пред колапс. Ако Атина е сърцето на Гърция, то е едно сърце, което тежко боледува. Но най-вече, то е сърце, което смее да обича, докато всичко около него се разпада.

Благодаря ти, че ме обичаш, казва малката Фатма на директорката. Понякога любовта е достатъчна. За останалите пъти, ние сме длъжни да вдигнем глас и да крещим заради тези, които вече нямат глас.