Важна философска фигура от римския императорски период, Сенека (Lucious Anneus Seneca, Кордоба 4 пр.н.е.–Рим 65 сл.н.е.) в младостта си се занимавал с реторика, издигнал се до обществени длъжности и след осемгодишно изгнание се завърнал в Рим, за да поеме възпитанието на младия Нерон, който през 54 сл.н.е. щял да стане император.
Със своето влияние успял да насърчи законодателни и данъчни реформи, докато накрая през 65 сл.н.е. му било наредено да се самоубие, обвинен в участие в заговор срещу Нерон. Остава неизвестно дали обвиненията са били основателни, но Сенека се подчинил и прерязал вените си, потвърждавайки стоическата си философска позиция, че всичко в живота – дори смъртта – трябва да се посреща с достойнство и смелост.