Проектът на Хана Сегал, особено по отношение на символизма, естетиката и съня, както и нейното изследване на психотичната мисъл, я утвърдиха като видна фигура в психоанализата, особено в психоанализата на класическата традиция.

В произведението си "Сън, фантазия и изкуство" тя отново обработва възгледите си по тези теми и ги оживява чрез нова компилация, която я свързва отново с работата на Фройд, Клайн и Биън.

През цялата книга клиничните описания, които тя е избрала изключително, подчертават теорията, изследвайки въображението и изразявайки ясно дори най-трудната концепция в ума на читателя.

Чрез творческо взаимодействие теорията и клиничните примери се комбинират и прилагат, за да оформят новите и оригинални теории на авторката за изкуството и естетиката.

Книгата започва с теорията на сънищата на Фройд, оживено изразена с клиничен материал на самата Сегал. След това преминава към обсъждане на понятието за фантазия, както то се използва от Фройд и Клайн, и връзката му със сънищата и мисълта.

Следва споменаване на мисленето, базирано на катализаторната работа на Сегал "Бележки за формирането на символи" (1957), която тя развива допълнително, свързвайки я с работата на Биън.

След това се изследват, отново с убедителни примери, патологични аспекти на съня, които възникват, когато символичното мислене се провали.

Накрая, в двете последни глави, Сегал се завръща към едно от първите и най-постоянни свои интереси – изкуството, естетиката и фантазията – като изявява, по оригинален и деликатен начин, връзката между "истинското" и "неуспешното" изкуство.

Както отбелязва Бети Джоузеф в своето въведение, писането на Сегал, особено в тази книга, значително допринася за обогатяването на психоанализата, не само с яснота и проницателност на мисленето ѝ, но и поради дълбочината и обхвата на интересите ѝ и клиничната ѝ креативност.