Не вярвам, че съществува един единствен път към щастието. И ако такъв път съществува, аз не го знам. Но дори и да го знаех, не мисля, че бих могъл да го опиша в книга.

На лично ниво винаги съм искал да бъда щастлив. Спомням си обаче, че някога критикувах себе си, защото в един репортаж бях признал това мое желание. За мен (и за всички останали, може би), да кажеш: "Искам да бъда щастлив" е равносилно на това да претендираш за диплома за глупост и наивност.

Автономията, любовта, болката, щастието и духовността са петте пътища, които Букай чертае на картата, водеща към завършеността и осъзнаването на човека. Пет маршрута, които всеки от нас трябва да изминава чрез лични преживявания и по свой начин.

Винаги използвайки познатия, просветляващ и често развлекателен стил, популярният аржентински психиатър се запознава в този четвърти "Път" с търсенето на щастието и предупреждава: "Търсенето на щастието не е просто право на някои, това е, по мое мнение, естествено задължение на всички".