Произведението на композитора Янис Андреу Папайоанну, наричан просто, но с цялата тежест на думата, «Учител» от много свои ученици в Висшите теоретични и в Композиция, има значима позиция в съвременната гръцка музикална творба.

Папайоанну след войната е водещ в разпространението на атоналността и дванадесетнотната система в Гърция, но голяма част от произведенията му са основани на тонални идеи. Музикологът Ксения Теодориду представя тоналните произведения за камерна музика на композитора, написани от 1936 до 1962 г., във връзка с елементи от живота и художествената му личност, главно от младостта и ранната му зрялост, а също и с препратки и сравнения с останалата част от произведенията му и с историческия контекст на сътворението му, както гръцки, така и чуждестранен.

Произведението на Папайоанну разкрива на изследователя своята многообразност, деликатност и селективни тенденции за вдъхновение от романтичния класицизъм, импресионизма, търсения с национален стил в традиционната и византийската музика, както и от съвременни идеи, но и с през вековете присъстващи стабилни стилистични елементи, като мотивната и тематична икономия и организация на формите, елементът на програмността и архаичните търсения на българското.

Непрекъснатото усилие за творчески отговори, които да отговарят на изискванията на времето, както те се чувстват в Гърция и международно, го води до създаването на музикални произведения, които постигат обогатяване и обновление на съвременния гръцки репертоар на жанра и които представляват ценен дар на съвременната гръцка музика.