Гръцкият философ Епикур определя философията като ‘ежедневно занимание с реч и мисъл за постигане на щастие’. Той вярвал, че щастието е целта на човешкия живот и смятал, че може да бъде постигнато чрез стремеж към удоволствие. Въпреки това, епикурейската философия тогава и до днешен ден често е погрешно интерпретирана като насърчаваща хедонизма. Всъщност, Епикур смятал, че удоволствието е свързано с добродетел, а не с преяждане или сетивно самоудоволствие.

Томът съдържа майсторските класически преводи на най-важните запазени писания на Епикур от Сираил Бейли - Писмото до Меноец, Основните доктрини и Ватиканските изказвания - и предлага на съвременния читател обширен преглед на епикурейската етика, неговата философия за това, какво е важно в живота и как трябва да живеем.