Общеизвестно е, че погасителната давност на престъпленията функционира като многопластов правен институт, по своята същност непокорен на обичайните граници на основание за отпадане на наказуемостта и едновременно непреодолимо пречиствие за наказателното преследване.

Отвъд целево регулаторната си рамка, погасителната давност развива двупосочни връзки на влияние с множество норми от същинското и процесуалното наказателно право и често е скрита в мисълта на законодателя, тълкувателя и приложителя на тези норми.

Вземайки предвид изключителните отличителни характеристики на погасителната давност, настоящият труд има амбицията да изведе и осветли определени нейни аспекти чрез подбрани юридически въпроси.

Произведеният труд е структуриран в две части, като в първата, след изходните концептуални подходи, се излагат размисли относно правната и политическа целесъобразност и правната природа на института, докато във втората се опитва да се очертае неговото функциониране.

По отношение на същинското наказателно право е избран подходът на разглеждане на ключовите аспекти на погасителната давност чрез подходящи за анализ примери; така въпросите, свързани с приложимото право във времето, се изследват чрез нормативната рамка за защита на държавната собственост, а определящите параметри на давностните срокове – начало и продължителност – чрез проблематиката на съучастническата наказателна отговорност.

От друга страна, в процесуалното наказателно право е преценено уместно да се разгледа третиране на погасителната давност в ключови отделни процесуални фази, като възлагане на основно разследване, разглеждане на дело задочно в апелативна инстанция и разглеждане на касационна жалба.

В този контекст настоящият труд цели да документира съответните области на дискусия и да предложи приложими решения, стремейки се да обогати съответния научен диалог.

Текстът е напълно актуализиран до закон № 4871/2021 и обогатен с обширни препратки и множество съдебни решения.