Историята на Вурлите, огромно публично бордейло в Драгалевци, което общината на Пирея лицензира през 1875 година върху парцела на семейството на министъра Панайотис Пипинелис и което функционираше шест десетилетия под защитата на държавата и охраната на полицията.

То беше оградено с висок каменен зид, имаше крила с еднакви килии и приличаше на затвор. И действително, по времето на окупацията, се превърна в затвор и като затвор завърши кариерата си през 1970 година, когато бе съборено.

Вурлите бяха дъното в йерархията на платената любов. Там се събираха проститутките, които нямаше нито име, нито бъдеще и излизаха само с специално разрешение. Нито гласът им, разбира се, не излизаше извън оградата на Вурлите.

Изминаха почти 80 години откакто затвориха бордейло-казарма. Тези жени отдавна не са на този свят. Книгата е почит към жените от Вурлите, чиято тревога беше да остане нещо след тях, за да напомня за техния мизерен живот.

„Аз никога няма да остарея. Казала ми е една циганка, че ще ме убие някой. Толкова по-добре!”