Грижливо възстановена от ръкописите на Толкин и представена за първи път като непрекъсната и самостоятелна история, епичната приказка за Берен и Лутиен ще събере отново феновете на "Хобит" и "Властелинът на пръстените" с елфи и хора, джуджета и орки и богатия пейзаж и същества, уникални за Средната земя на Толкин.

Приказката за Берен и Лутиен беше, или стана, съществен елемент в еволюцията на "Силмарилион", митовете и легендите на Първата епоха на света, създадени от Дж. Р. Р. Толкин. Връщайки се от Франция и битката при Сома в края на 1916 г., той написа приказката през следващата година.

Съществено за историята, и никога не променяно, е съдбата, която засенчваше любовта на Берен и Лутиен: защото Берен беше смъртен човек, но Лутиен беше безсмъртна елфа. Нейният баща, велик елфически лорд, в дълбока опозиция на Берен, му наложи невъзможна задача, която той трябваше да изпълни, преди да може да се ожени за Лутиен. Това е ядрото на легендата; и това води до върховния героичен опит на Берен и Лутиен заедно да ограбят най-голямото от всички зли същества, Мелкор, наречен Моргот, Черния враг, от един Силмарил.

В тази книга Кристофър Толкин се е опитал да извлече историята на Берен и Лутиен от обширното произведение, в което тя беше вградена; но тази история сама по себе си се променяше, докато развиваше нови асоциации в рамките на по-голямата история. За да покаже нещо от процеса, чрез който тази легенда за Средната земя еволюирала през годините, той е разказал историята с думите на баща си, като първо дава оригиналната й форма, а след това пасажи в проза и стихове от по-късни текстове, които илюстрират разказа, докато се променя. Представени заедно за първи път, те разкриват аспекти на историята, както в събитията, така и в непосредствеността на разказа, които по-късно са били изгубени.