Възстановяването на Патриаршията на Цариград през 1454 г. позволи на православните християни, оказали се в ограниченията на османското владичество, да имат отново висша църковна власт и в същото време институционална организация на обществото си.

За да бъде изследван този феномен и да се проучат многобройните последици, произлезли от него, съществува необходимост от надеждни източници, сред които най-важни са актовете на самата Патриаршия. През 2013 г. (и в ревизирано издание през 2016 г.) бяха представени четиридесет и двата патриаршески текста, които са запазени от периода 1454-1498 г.

Във втория том, който днес вижда бял свят, са представени сто и пет текста, датирани от периода 1498-1565 г., от които само три са запазени в Архивите на Патриаршията, докато останалите са открити в архиви и библиотеки в Гърция и чужбина.

С този публикация, историческото изследване получава ценен инструмент, в който изследователят ще намери събрани в удобен и надежден формат стоте и пет запазени официални текста. От текстовете изниква широк спектър от теми, които касаят вътрешния живот на Църквата, текстове с които висшата църковна власт се обръща към монашески институции, към православни християни, живеещи в Османската империя, текстове, които касаят отношенията на Православната църква с православната общност във Венеция, манастира на Синай или лидерите на Русия.

Томът завършва с подробен индекс на имена, места и термини, а също така и таблица с архивите и библиотеките, където са открити оригиналите или техните копия. Изданието бе осъществено в рамките на Изследователска програма, финансирана от Фондация Онасис.