Преди свидетелските, но и славни събития от 1821 г., имаше и други равностойни на тях, от герои, които също се бориха за нашата свобода, само че знаем твърде малко за тях и техните дела. Един от тях, може би най-значимият, беше Кацаондонис.

Знаем за него всичко, което е останало през годините в нашите народни песни, които говореха за подвигите и борбите му. Въпреки че от малък беше слаб и дребен, с времето стана по-силен и се окрепи. Той беше тъмен с дълга черна коса и големи черни мустаци. Имаше гъсти вежди и мъжествено чело. Лицето му беше внушително, с красиви пропорции. Гърдите му винаги гордо бяха изпъкнали. Гласът му беше дълбок и топъл, без много и големи думи, но с такава убедителност, че те очарова!

Името му започна да се разнася из целия Вълто, Ксиромеро, Аграфа, Велухи отвъд Джумерка. Той стана страхът и ужасът на Туркарванитите. Великолепието на Кацаондойс като патриот и военачалник се съдържаше предимно в него и се проявяваше с неговата страст към свободата, с омразата му към тиранистите, с невероятната му изобретателност в критични моменти и най-вече с неговата невероятна смелост, която често достигаща до саможертва.