Кризите, всякакви видове кризи, са възможности. Възможности и предизвикателства за размисъл. Личен размисъл, колективен размисъл, самооценка, преразглеждания. Кризите разнасят страх, паника и изкарват на повърхността най-древните инстинкти за самосъхранение. В модерните общества се разкрива крайният индивидуализъм, хегемонията на индивида. Съществуването, което поставя себе си над всяка колективност и не взаимодейства, не оставяйки никакво поле за взаимодействие, съжителство и отстъпване към другия, ближния, който е лишен по всевъзможни начини от това благословено. Това благословено, което не предполага събиране на индивиди, а съжителство на личности. Личности, които се формират екзистенциално и морално в общност на междуличностни, морално утвърдени отношения, а не в безлично общество на индивидуални интереси.