Но какви нови елементи добавя към знанията ни дневникът на Георги Куба? Първото е свързано с качеството на автора: свидетелството на човек, който е "техник" на икономиката, наблюдател и оценител на икономическите сделки, човек, който говори за търговците и света на бизнеса, без обаче сам да бъде част от него, е не само интересно, но и ценно.

Наративът разполага с необходимите знания, за да провери точността на начина, по който се отразяват на хартия икономическите действия, знае как се изгражда бизнес и каква трябва да бъде рационалната му администрация в стокова икономика.

Вторият елемент се отнася до мрежите на родство и предприемчивост, които представляват движещата сила, която осигурява миграция по дължината на голямата търговска река, която е Дунав. Дневникът подчертава начина, по който функционира миталинийската мрежа в крайречните градове и как тя се свързва както с родния край, така и с международната търговия.

Информация имаме и за две други мрежи на гръцката диаспора, които функционират на същото място, но с различна професионална специализация: едната е на епирците, другата на септемврийците.

Третият елемент, може би и най-рядък, е отражението на активността на наемодателите на големи имоти в Румъния. Въпреки че наемането е добавено в края на мрежата от предприятия на братя Куба, тъй като първоначално те работят като търговци и превозвачи на зърно с център Калабат на горния Дунав, Георги подробно описва начина на организиране на наемането на голямо имение, правните и икономическите задължения на страните, работите за подобряване на ефективността, сложността на воденето на счетоводните книги и начина на разрешаване на споровете, които възникват между наематели и наемодатели.

Последният елемент се отнася до живота в родния край в сравнение с живота в Румъния. Пътуванията на Георги Куба се осъществяват в рамките на географското поле на все още безкрайната Османска империя, по стъпките на православния балкански търговец в едно време на интензивни промени и политико-социални размествания.

С начална точка островното пространство на Егейско море и посока към Балканите и австро-румънската граница и с паспорта на християнския османски поданик, Георги Куба посещава балканската вътрешност. Той посещава познати, но същевременно и непознати места, които непосредствено изпитват тежестта на основополагающи промени, които разместват баланса на векове и предизвикват драстични промени.