'Творчеството е уникалното и определящо качество на нашия вид; и неговата крайна цел, самоосъзнание,' започва обширното изследване на Едуард Уилсън за хуманитарните науки и тяхната връзка с науките. Чрез изучаването на различни области като палеонтология, еволюционна биология и невронаука, Уилсън демонстрира, че човешкото творчество започна не преди 10 000 години, както дълго време сме предполагали, а преди повече от 100 000 години в палеолитната епоха. Преследвайки еволюцията на творчеството от приматите до хората, Уилсън показва как хуманитарните науки, в голяма степен стимулирани от изобретяването на езика, са играли досега непроучена роля в определянето на нашия вид. Разглеждайки изненадващо разнообразие от творчески усилия - инстинкта за създаване на градини; използването на метафори и ирония в речта; или силата на музиката и песента - Уилсън предлага трансформационно 'Трето Просвещение', в което сливането на науките и хуманитарните науки ще ни позволи да придобием по-дълбоко разбиране за човешкото състояние и как то наистина се е проявило.