„Неведоми са Боговете, известни са нашите митове“, осъзнават, че както казва Сократ в „Кратил“ на Платон, не сме в състояние да говорим за собствените си богове. Въпреки това, древните имена и техните качества са предадени на нас като свещено наследство, за да ги помним и да ги споменаваме.

Не за собственото им задоволство, защото боговете нямат нужда да получават нещо от смъртните, а заради нашия собствен синхрон с Божествените имена, които са тайният отпечатък на Божествените добродетели.

Божествените добродетели приближават и последователно се сродяват с нашия душевен живот, имайки силата да трансформират човешката душа. Щом и докато тя желае разчитането и разбирането на Митовете, открива Божествените качества, в които са нахлули добродетелите на боговете по незабележим и винаги символичен начин.

Силата на Митовете, декодирана чрез гръцкия език, предлага на човешкия разум възможността да се издигне до Олимпийските палати и да стане събеседник на боговете, защото гръцкият език е средството за комуникация с тях на Свещената Трапеза на нашата Божествена Духовна Храна.

За да станат гореспоменатите разсъждения ясни и прецизни в разума, е необходимо първо да ни бъдат разкрити имената, качествата и символите на боговете на Светлината, а именно на Двойните Аполон и Артемида.