Досифей (Арахова, Пелопонес, 31 май 1641 – Константинопол, 7 февруари 1707) е бил патриарх на Йерусалим в продължение на тридесет и осем години. Той е изявена и значима личност на 17-ти век за цялата православна църква заради църковните и пастирските си действия.

На догматично-теологично ниво той се е изправил пред предизвикателствата на калвинистите, които мъчили православния свят от времето на патриарх Константинополски Кирил Лукарас (†1638) и заплашвали да измени православната християнска вяра.

През 1672 г., по случай освещаването на И. храм на Рождението в Витлеем, той свиква нашумялата местна среща в Йерусалим, където издава знаменитата „Изповед на вярата“, която изяснява православното учение, предоставя някои непоклатими доказателства относно несъвместимостта на калвинизма и православието и до днешен ден оставя много важно и официално символично произведение на Православната църква.

Съборът в Йерусалим се проведе в контекста на силни противопоставяния, при което не само западните сили се противопоставяха една на друга, но и източните църкви се бореха за контрола над Свещените места. Безспорно това е най-значимият събор в съвременната история на Източната църква и може лесно да бъде сравнен със Събора в Трент на Римокатолическата църква, тъй като и двата събора определят догматичния статус на църквите, които представляват, и осъждат убежденията и ученията на протестантизма.