Справянето с кризата на дълга на държавите-членки на Еврозоната, управлението на бежанската криза, както и отговорът на Съюза на последните терористични атаки поставиха в центъра на политическия и правния диалог принципа на солидарност и мястото, което той заема в процеса на европейското обединение като цяло и в правния ред на Съюза по-конкретно.

Началото на тази дискусия, обаче, съвпадна с влизането в сила на Договора от Лисабон, който за първи път на нормативно ниво на договорите прави широко използване на термина солидарност както в рамките на принципите, ценностите и целите, така и в рамките на отделни политики на Съюза.

Проучването първоначално разширява понятийната обхватност на солидарността в контекста на европейското обединение и връзките ѝ с близки понятия, като сред тях са доверие, добросъвестно сътрудничество, взаимност, взаимно доверие и отговорност. След това, имайки предвид широкото използване на термина в договорите, се изследва приложното поле на солидарността в правния ред на Съюза и начинът, по който тя се проявява в отделни политики.

Накрая се разглежда правната природа на принципа. Дали той е основополагащ или учредителен принцип на европейското обединение, или общ принцип на правото на Съюза, или просто идеал със своята неясна и програмна същност?