В името на най-силната идеология на съвременната епоха, тази на „развитието“, представяна като гарант на равенството и справедливостта, съвременните ни икономики се стараят да произвеждат богатство и желание, мощни, „магически“ машини за производство на стоки и услуги, обещаващи разпределение на богатството, повишаване на жизненото ни равнище и благополучие.
Блестящ, но и трагичен герой на тази история, неолибералният homo oeconomicus, от съучастник и участник в процес на разпределение и обмен, макар и с различни по природа рискове, се е трансформирал сам в сръчна и изключително специализирана производствена машина, в „човешки капитал“. Съвременният икономически човек е производител и потребител на собственото си удовлетворение, предприемач на самия себе си, както толкова точно отбеляза за пръв път Фуко, археологизирайки раждането на биополитиката.
Ако такава нова ситуация може да изглежда освободителна, неизменна последица от нея е нова форма на страх: днес живеем на границата на екзистенциална тревога пред възможността за загуба както на способността ни да произвеждаме, така и на възможността на нашата икономика да произвежда изобилие, излишък, прословутото прокълнато богатство, за което говори в едноименната си книга Жорж Батаий.
Тази тревога, този страх и безкрайното търсене на решение са сами по себе си условия на несвобода, обърквайки самото искане за свобода с задължения, свързани с всичко друго, освен с търсенето на свобода.
В шизоидната и парадоксална реалност, която преживяваме тук днес, homo oeconomicus, чиято култура и самото съществуване са имали и имат като движеща сила разходването на прокълнатото му богатство, е стигнал да откаже както да жертва това богатство в името на развитие, което го изключва, така и да го пропилява.
Прокълнатото богатство на едно общество, което тревожи, лежи в недрата му, погребано и незабележимо като изящен труп. Труп между трупове.
– Ванеса Теодоропулу
Изданието е направено по случай индивидуалната изложба на Димитрис Халацис Прокълнато богатство под редакцията на Ванеса Теодоропулу, от 30-9 до 18-10-2015 в арката на улица Праксителус 33, в Атина.
Текстове: Никос Даскалофанас, Ванеса Теодоропулу, Катерина Насиока, Христос Мунтурис, Евгения Дзирдзилаки, Димитрис Халацис.
