[комплект от два тома] Когато през 1864 г. принцът Християн IX от Дания пристигна в Гърция, като новия крал на мястото на Оthon, който беше отстранен от англичаните през 1862, той не можеше, разбира се, в този момент, да предвиди, че новата династия ще продължи поне сто години, до смъртта на крал Павел I през 1964 г.
След като получи името Георгиос I, новият крал още от самото начало прие православната вяра и създаде условията, с които желаеше да упражнява задълженията си, заменяйки надписа: "С БОЖИЯТА МИЛОСТ КРАЛ НА ГРЪЦИТЕ", който беше установил Оthon, със свой собствен: "МОЯ СИЛА Е ЛЮБОВТА НА НАРОДА МИ". Всички негови бъдещи потомци спазваха с благочестие смисъла на горния надпис.
Тъй като неговият наследник Константин XII, така и следващите крале, по реда на: Александър I, Георгиос II и Павел I винаги оставаха до народа си, т.е. всички гърци, верни на клетвата, която бяха положили, когато поемаха задълженията си поотделно, и затова предизвикаха, многократно, и гнева, и завистта на политиците, които, въпреки че бяха избрани, не спазваха, както трябва, обещанията, които даваха, за да спечелят гласовете на гръцкия народ.
Двутомното произведение на историка и автора г-н Кон. Барбис, се отнася предимно до периода, в който кралската двойка Павел и Фредерика добросъвестно изпълняваше задълженията си и оставаха в паметта на гръцкия народ като царете "на мярката и разбирането".
Г-н Кон. Барбис, с богатия опит, който притежава, изследвайки в продължение на много години гръцката история, точно документира и представя в това свое произведение, всички най-важни събития, които са оставили следа в гръцката история, както през периода на Втората световна война, така и по-късно по време на гражданската война, в която участваха кралската двойка Павел и Фредерика, поставяйки печата си, водени винаги от интереса на отечеството и гръцкия народ.
В допълнение, той представя неизвестни детайли за широка публика относно личния живот на кралското семейство, от 1947 г., когато крал Павел I официално пое задълженията си до смъртта си през март 1964 г.
По-конкретно, той подробно споменава и за кралица Фредерика, с която авторът имаше възможността да разговаря няколко пъти през този период, извличайки полезна информация от самата нея относно събитията, които се разиграваха на фона и в които кралицата играеше главна роля, било то чрез лично кореспонденция с влиятелни личности от онова време, търсейки тяхното съдействие в полза на Гърция, било чрез създаване, по собствена инициатива, на условия, при които гръцките деца биха могли да оцелеят безопасно под нейна защита, като например, с детските градове, които създаде по време, когато партизаните на Е.Д.Л.А.С. с детосборството представляваха основната заплаха за всяко гръцко семейство с непълнолетни деца.
В заключение, с тази книга се възстановява, макар и с закъснение, историческата истина относно институцията на монархията, която вече може да не важи в Гърция, след референдума от 1974 г., но лицата, които я въплъщаваха до тогава, многократно са били очернени в съзнанието на гръцкия народ от някои "професионални" политици по очевидни причини, основната от които е, че те смятаха царете за препятствие в политическата си кариера, тъй като те винаги бяха пазители на режима, за разлика от повечето политически лидери, които искаха и все още искат днес, да прилагат режима според личните си амбиции, за да управляват безпрепятствено Гърция.
Брой страници
294
Корица
Меко
Година на публикуване
2012
Издател
Pelasgos
