Природните бедствия, тоест бедствията, които са причинени от природно явление, засягат жилищната зона, природната среда и икономическите дейности.

Въпреки че вече е възможно да се оцени с относителна точност вероятността за възникване на някои опасни явления, които могат да предизвикат бедствие, навременното информиране на населението и вземането на конкретни мерки представляват значителни трудности. Дори и да бъдат постигнати тези цели, не е възможно да се предотвратят някои значими последствия и да се избегне самото бедствие.

Голямо значение се отдава следователно на превантивното планиране (териториално, на сгради и инфраструктура, управление на рисковете и др.), което има за задача на първо място да осигури възможно най-високо ниво на безопасност за населението, строежите и дейностите и по този начин да намали очакваните последствия.

Комбинирано, проактивното планиране на гражданската защита цели да смекчи последствията и успешно да се справи с тях, ако бедствието все пак настъпи. Гърция е изложена на природни рискове като земетресения, наводнения, горски пожари и ерозия на бреговете.

Съвременни процеси, като изменението на климата, се смята, че увеличават излагането на страната на природни рискове и вероятно усилват последиците от тяхната евентуална поява. Страната е разработила политики и действия, насочени към превенцията и справянето с природните бедствия, както и към възстановяването след бедствия.

Тези мерки се развиват както на управленско ниво, така и чрез инструменти за териториална политика и планиране, както и чрез активиране на структури на гражданското общество. Дискусията за природните бедствия, с акцент върху ролята на териториалните политики, отново придобива особен интерес и голяма значимост.