Джордж Оруел (1903-1950) беше безстрашен човек през целия си живот, който никога не се присъединяваше към никаква политическа ортодоксия, вътрешно самокритичен.

За разлика от много други уважавани есеисти, той не презира никаква тема, не пише само за великите и възвишените, а за всичко, което се случва около него и засяга съвременниците му. Той няма никакъв вид интелектуален елитизъм.

Заедно с големите писатели, той чете посредствени или незначителни такива, чете листовки и брошури, почита, почти завижда на добрите лоши книги, както ги нарича, и за някои от тях вярва, че ще продължат много повече от произведенията на много уважавани интелектуални автори.

Той пише текстове за чай, барове, влакове, цветя и градини, за всичко. Той е голям писател, но винаги държи жив журналистът в себе си. Той не смята нито една тема на човешкото съвместно съществуване за недостойна за внимание. Той не презира нищо, което засяга обикновения човек, той не гледа отгоре надолу. Винаги има нещо важно да каже, дори когато поводът е незначителен.