Историческото изследване на движението на образователния демократизъм (и по-широко на демократизма) е напреднало значително, поне в сравнение с други области в Историята на новогръцкото образование. Вече знаем доста за приноса, който са имали определени личности за появата, развитието и разпространението на движението, с характерни примери като Психарис за решаващата му роля в областта на литературата и Глино, Делмозо, Триандефилиди, Кунтура за дейността им в сферата на образованието.

Също така знаем достатъчно за колективите, които изразиха или се свързаха с демократизма: Образователния клуб, социолозите, социалистите, студентската група, различните асоциации на демократистите, дори и за някои професионални-социални категории, които показаха увеличено участие в движението (например за демократистите лекари).

Следователно, бихме очаквали изследването да се разпростре и върху онзи състав, който беше призован да приложи лингвостилистичната реформа в училищата: учителите. Въпреки това, тази област остава неизследвана, което поражда въпроса: става ли въпрос за безплодна област или отсъствието на проучвания подсказва несъзнателно подценяване на ролята на учителите в оформянето на текущата образователна политика?

[Извадка от текста на задната корица на изданието]