„Етиката като цяло, лична и институционална, дълговременна и добродетелна, предполага субекти, способни да обсъждат и решават [...] начина, по който да се държат правилно и да живеят морално, тоест да бъдат равноправни граждани в 'царството на целите'. Без организирани субекти, тоест без лица, не може да се говори нито за задължения, нито за ценности.

„Началната точка за справяне с проблема на лицето [...] не може да бъде друга освен признаването, че биологическият, пространствено-временен статус е незаменимото ядро, за да съществуват лица [...] Това признаване означава отхвърляне на теорията за два свята. Но това автоматично не означава присъединяване към кръга на чисто емпирични или редукционистични теории. Лицето не е просто това, което може да наблюдава и всеки трети и да обяснява от външна перспектива. [...] Негов елемент също е съзнанието за себе си, перспективата на първо лице, което е способно да разсъждава като познаващо и действащо същество, което го прави в състояние да поема инициативи, да диагностицира и да приема предизвикателствата на реалността и да реагира автентично на тях, предвиждайки с въображението си бъдещото развитие на нещата и допринасяйки, доколкото е възможно, за оформянето ѝ, приемайки съответните рискове и отговорности.

„Старостта [...] е етапът от живота ни, който ни дава възможност за равносметка, който ни позволява да погледнем назад на жизнения си път и да се чувстваме горди за лицето, което сме успели да станем, стига да не сме похабили или пренебрегнали инвестициите в себе си, които сме направили и които можем да направим през всичките тези години, които минаха. Без тази възможност, която ни предоставя старостта, без да имаме възможността, макар и не всички, но все пак някои хора, по-щастливи и по-възхитителни, да могат да правят положителни равносметки на целия живот, животът като цяло нямаше да има смисъл и стойност. Това оправдава [...] дълбоко морално признание, че човешкият живот [...] съдържа възможността да стане, благодарение на усилията на всеки един от нас, достоен за живеене.“