Историята на Храма на Възкресението през вековете е една от най-очарователните глави в църковната ни история, но и една от най-героичните страници в историята на Ромейщината.

С усилия, болка, труд и лични жертви светиотеците монаси се стараят да запазят ромейското управление над Светите поклоннически места и Светия Гроб, исторически и временно основани на множество имперски и султански документи и определения.

Най-голямата опасност, пред която монасите от Светата земя се изправят от 10-ти век и през времето, е свързана с исканията и опитите за присвояване на правата им от представители на други доктрини. Латини и Арменци, както и Сирийци и Копти, са се опитвали от време на време да нарушат установеното и да извлекат съответни облаги.

В настоящия том се разглежда един от най-критичните моменти в тази битка, когато през 1808 година Арменците запалиха Храма на Възкресението, с надеждата, че тъй като Ромейските монаси нямат икономическа възможност, те ще играят основна роля в реконструкцията, следователно ще предявят искания и ще придобият управление над най-важните поклоннически места на паметника.