И така, написах книга.

След като години наред обмислях идеята и дори ми бяха предложени няколко съмнителни възможности („Лесно е! Просто направи четири часа интервюта, намери някой друг да я напише, сложи лицето си на корицата и воала!“), реших да напиша тези истории точно както винаги съм го правил, със собствената си ръка. Радостта, която изпитах от хроникирането на тези разкази, не е различна от слушането на песен, която съм записал и нямам търпение да споделя със света, или четенето на примитивен дневник от зацапана тетрадка, или дори чуването на гласа ми, отразяващ се между плакатите на Kiss на стената ми като дете.

Това със сигурност не означава, че ще напусна дневната си работа, но ми дава място да хвърля малко светлина върху това какво е да си дете от Спрингфийлд, Вирджиния, преминаващо през живота, докато осъществяваш лудите мечти, които имах като млад музикант. От тръгването на път с Scream на 18 години, до времето ми в Nirvana и Foo Fighters, джем сесии с Iggy Pop или свирене на наградите на Академията или танци с AC/DC и Preservation Hall Jazz Band, барабанене за Tom Petty или среща със сър Paul McCartney в Royal Albert Hall, приказки за лека нощ с Joan Jett или случайна среща с Little Richard, до летене на другия край на света за една епична нощ с дъщерите ми... списъкът продължава. Очаквам с нетърпение да фокусирам обектива, през който виждам тези спомени, малко по-ясно за вас с много вълнение.