Архимандрит Партений Келаидис е бил присъствал на всички Критски въстания от 1858 до 1897 година. По време на Въстанието през 1866 година той вдигнал знамето и безспорно е считан за неговия основоположник.

Престоят му в Трст и Ливорно в Италия и контактите му с видни гръцки и италиански политици, дипломати, юристи и журналисти, като Григорий Υпсилант, Йоанис Скалцоунес, Роберт Гали, Александър и Анастасий Византийски и др., бяха причина да се превърне бързо в отличен дипломат, който се бори за праведните искания на критския народ и за освобождението му от османското иго.

Понякога е считал, че решението на Критския въпрос ще бъде борбата за обединение на Крит с независима Гърция, а друг път – борбата за форма на автономия, като преходен период до съединението с Гърция.

Той бе избран за Епископ на Кисамо и Селин, но не прие изборът си, за да може да остане в Италия и оттам да се бори за свободата на Крит.

Освен своето активно национално действие, Архимандрит Партений Келаидис имаше и богата църковна дейност. Посветен син на Майка Църква, на Вселенската Патриаршия, той участва в Митрополитския въпрос, борейки се за това Църквата на Крит да остане неразривна част от Вселенската Патриаршия.

В Монашеския въпрос той бе до монашеството на Крит и помогна за да не бъдат затворени манастирите на острова, след заповедта, дадена от Високия комисар на Критската държава Принц Георги.

Накрая, конфликтът му с принц Георги беше достатъчен, за да бъде прогонен и да намери убежище в Атина, където остана до края на живота си, винаги стоейки до Елевтерий Венизелос.