Незавършена Раздяла… Между две партии, определени от противниковата страна като „предателски“… Които обаче представляваха, поне до трагичната 1922 година, изрази на различни версии на гръцкия „ревизионистки/освободителен“ великодушен идеализъм и национализъм…

Раздяла с очевидно персонализирана основа (сблъсъкът на „двата Β“), но и социална, идеологическа и икономическа цел и нагласи… Продължителна почти гражданска война, която остави ненависти, които не могат да се разберат и несъмнени… И която доведе до убийства на „предатели“ в съда, т.е. политически противници.

Завършвайки изследването си за тази книга – най-трудоемката и, в моите очи, най-значимата от всичко, което съм написал – останах с въпроса, който записва в „военните“ си мемоари Уинстън Чърчил: „С толкова много, което им направиха… И толкова много, което [те самите] направиха на себе си… Как успяха да оцелеят гърците?“. Θ.Δ.

„Magnum opus на цялото литературно творчество на [Диамандопулос]“. Йоанис Теодоропулос

„Проект на национално самопознание, има за мен освен това интензитета и привлекателността на модерен театрален спектакъл“. Паноc Лазарaтос

„Ужилва като оса на знанието… Проект с много човешка мъдрост“. Георгиа Сиакандари

„Не е просто изключително точна изследване, отнасяща се до Историята и Политическите науки. Това е произведение, което служи на политическата култура на нашето общество“. Евантис Хадзибасилиу