По време на разговор за литературни фалшификации, Ерскин казва на младия си гост, че е получил - като наследство от приятел, учен от Кеймбридж, наречен Сирил Греъм - това, което се твърди, че е портрет от елизабетанска епоха.

Картината изобразява красив млад мъж в костюм от края на XVI век, когото Греъм твърди, че е Уили Хюз, момче-актьор, служещ в трупата на Шекспир. Това подтиква госта на Ерскин да се замисли по-дълбоко върху мистерията около истинската самоличност на посветения и вдъхновението на Сонетите на Шекспир, с неочаквани последици.

Далеч от сухо изложение на литературна теория, Портретът на г-н У.Х. - който самият автор описва като едно от своите "ранни шедьоври" - е занимателна и забавна разказна история, изследваща сложните аспекти на доверието и предателството, историческата истина и фикцията, написана със забележителната диалогична острота и стилова перфекция на Уайлд.