Проблемът с загубата на слуха при деца както в предучилищна, така и в училищна възраст не е рядкост и последиците за психическото и умственото им развитие са изключително сериозни. Също така, заглухата създава сложни образователни, икономически и социални проблеми.

Слуховото възприятие е ключът, от който започва постепенно да се формира говорът. Между слуховото възприятие и говора съществува нормален механизъм на взаимодействие, който е основополагающ за усвояването на говора. Всяко нарушение в това отношение над едно определено ниво има катастрофални последици за нормалното развитие на детето.

Безспорно, човешкият говор и език играят решаваща роля както в комуникацията между хората, така и в развитието на отношенията помежду им. Казано е и е вярно, че глухотата е по-голямо увреждане от слепотата, когато става въпрос за деца в ранна възраст. В тези случаи проблемите на глухотата са по-сложни и по-сериозни от тези на слепотата.

Глухотата означава загуба на най-живото въздействие, звука на речта, който активира нашето мислене и ни позволява да живеем в духовното общество на хората. Липсата на език затруднява комуникацията между хората и има като пряко последствие създаването на чувства на несигурност, отчуждаване, недоверие и разочарование.

Особено важно е лечението на детето с нарушения на слуха да започне по време на нормалното развитие на говора, по-специално в рамките на първите две години от живота. Според задълбочени изследвания е доказано, че, въпреки напредъка на електронната акустична технология, отологията, аудиологията, фонетиката, логопедията, лингвистиката и педагогиката, детската глухота остава на световно ниво многопластов и трудноразрешим медицински, образователен и социален проблем.

Струва си да се спомене, че измеренията на проблема варират от страна на страна, в зависимост от нивото на здравната организация, образователната система, социалната политика и културното ниво на страната. В случая с детската глухота, грижата на държавата за глухи и слабоусещащи деца е индикатор, който изразява както културното ниво, така и организацията на социалните услуги на една страна.