От традиционното британско възпитание, животът на Алиса Бейли я е водил в много посоки, но винаги в една: към момента, в който чрез драстични лични опити от различен род е спечелила синтез на виждане и разбиране и абсолютна увереност, че божественият живот прониква и възобновява цялото човечество и че планът за човечество изисква сътрудничеството и услугата на обучени и отдадени хора, информирани относно глобалните дела, в сътрудничество с онези, които съставляват духовната йерархия, вътрешното управление на планетата.

Работата на живота ѝ стана неразривна част от този синтез и реализация. Без да загуби нито една от човешките си качества и ангажимент, душата ѝ пое ангажимента към Учителя си, а личността ѝ предостави пълно сътрудничество в сферата на приемливата ѝ служба.

По същество работата ѝ се разви двойнствено - служението ѝ, което включваше основаване на вътрешно училище и първоначално неохотната ѝ споразумение да работи с тибетецa, Дъвал Кул, в написването на поредица книги, които представят следващата фаза в продължаването на учението на Вечната Мъдрост за настоящето и непосредственото бъдеще.

Към края на живота си Алиса Бейли по някакъв начин неохотно се съгласи да напише автобиография. Това, което в крайна сметка я накара да пише за живота си, беше писмо, което получи през 1941 г. от приятел, който, както казва тя, от Шотландия, който дълбоко чувстваше, че "ще предложа реална услуга, ако мога да покажа на хората как станах това, което съм от това, което бях. Би било полезно да знаят как един фанатичен, православен християнски работник може да стане известен учител на окултизма."